Битът в романа "Под игото", преломът в психиката на мирния патриархален човек, героите в романа и пиянството на един народ.

Лиричните настроения в творчеството на Иван Вазов през последните две десетилетия на XIX век са силно повлияни от личните преживявания на поета, раздвоен между героизма на миналото и срама от настоящето. Времето живее с контрастните измерения на епохата..

Вазов се утвърждава като творец в годините непосредствено преди Освобождението, когато националното самосъзнание, родено през Възраждането, празнува своята зрелост.

Обичта към България и към всичко, което се включва в понятието Родина, определя насоките на Вазовото творчество. Отечеството за твореца е онзи свещен идеал, в името на който човек трябва да живее, да работи, да се бори и дори да даде най-скъпото...

Подвиг и саможертва в одата "Опълчнците на Шипка" от Иван Вазов.

В своя роман "Под игото" Иван Вазов съзнателно преплита различни сюжетни линии – героико-патетичната, народно-историческата, битово-описателната, любовно-приключенската, за да изгради правдоподобна картина на настроенията в град Бяла черква...

Същността на Вазовата стихосбирка "Епопея на забравените" има за отправна точка съвремието на поета.

Баба Илийца осъзнава потребността да поеме страшния риск и да приюти преследвания четник в своя дом, докато раната му заздравее и опасността от залавяне отмине.

В нашето историческо битие защитаването на родното слово е проблем с оцеляването ни като народ.Иван вазов създава одата "Българският език" след Освобождението.

Винаги критиката е позитивна, градивна, идваща от искреното желание на твореца и гражданина да поправи обществото и държавата...