Името на Вазов бе и ще устане символ на народна гордост,и символ на българската литература,защото неговото име е устанало и до ден днешен в историята като идол на българската възрожденска литература.

Поетическото си творчество Вазов посвещава на България и на народа и. Родината във всичките си превъплащения става вдъхновение, постоянна тема и основен образ в поезията му.

Първоначално Вазов публикува повестта "Чичовци" в пет последователни броя на в. "Зора" от 1885 г. и поставя мото"Див глог питомно грозде не дава"...

В чувствата и впечатленията на Вазов от природата се примесват най-различни елементи от неговия светоглед и жизнена философия.

Баба Илийца осъзнава потребността да поеме страшния риск и да приюти преследвания четник в своя дом, докато раната му заздравее и опасността от залавяне отмине.

Основна цел - да се докаже аргументирано, че основна тема в творчеството на народния поет е темата за България, за Родината. Да се проследи как жизненият и творческият път на Вазов имат една цел - служба на Отечеството, разбрана като поетическо...

За поета българският език е "свещен" именно защото е език на дедите, защото столетия е осъществявал приемствеността в народностното самосъзнание и в епохите на робство е поддържал живота на една неунищожима духовна сила.

В одата "Опълченците на Шипка" Вазов си поставя художествената задача да възпее подвига на българските опълченци и руските войни, участвали в една от решителните битки на Руско-турската война. Прославяйки безпримерната им смелост и героичния и

Вазовата "Епопея на забравените" са изиграли за съхраняването на българската историческа памет по-голяма роля от хилядите страници научни изследвания, посветени на Българското възраждане.

Разказът на иван вазов "Една българка" пресъздава героизма на една обикновена жена. Тя устоява на изпитанията, преодолява многото препятствия в името на доброто.