Вазовият лирически цикъл „Епопея на забравените” отразява големия творчески конфликт на поета с духовните реалности на следосвобожденска България..

Голямата тема на Вазовото творчество са България и българинът. Авторът се вълнува от различните му аспекти – историята, духовността на българския човек, езика, природата.

Когато трябва да се установи сигурното литературно наследство на Чинтулов, ние се намираме пред особени затруднения, поради факта, че той, като автор на пламенни бунтовни песни, живял в робска България...

Замисълът за създаването нa творбата откриваме в авторовата бележка, поставена под текста: "Написано в ответ на единодушни тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, които пишеха за нова България...

България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.

Поемата "На прощаване" създадена през втората половина на миналия век, по повод предстоящото преминаване на четата на Желю войвода в България, което е осуетено.

В Ботевата поезия свободата е личностен избор на твореца, потъпсил духовните съдбини на България като историческо битие първо във вътрешния интимен свят на човека.

Основна цел - да се докаже аргументирано, че основна тема в творчеството на народния поет е темата за България, за Родината. Да се проследи как жизненият и творческият път на Вазов имат една цел - служба на Отечеството, разбрана като поетическо...

Цялото творчество на Вазов е посветено на България. Любовта му към нея, измерена чрез отношението на големия поет към народа, към историята му, към природата и родния език, се чувства във всяка негова творба.

Възгледите на Христо Ботев за човека и света, отразен в публицистиката му Всеки опит да се очертае и обговори мястото на личността и делото на Христо Ботев в духовното пространство на България се изправя пред ограничените възмоьности на словото...