Самият Ботев споделя: " Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата, а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят."

Жизнения си път Странджата завършва с мисли за борбата и България, което придава ореол на святост на неговата смърт. Страдания му причиняват физическите и душевни болки, които понася с мъжество и стоицизъм.

Христо Ботев е достоен представител на националния ни гений. Той притежава рядко срещани личностни качества. Той е рожба на своята епоха, характерна с революционния си кипеж! Подире си оставя следа, която всява у хората желание за победа и по-достоен...

Пътят на борбата е страшен. Това е път на риска, на страданието и може би на смъртта в името на най-великия човешки идеал – свободата.

Христо Ботев тръгва по пътя на безсмъртието само с двадесетина стихотворения, но те са шедьоври, защото звучат общочовешки с идеите за борбата и за свободата като висша ценност и нравственост...

Стихотворението "Хаджи Димитър" е отзвук от исторически факт, свързан с борбата за българска свобода. Историята в текста е изведена в заглавието чрез името на легендарния войвода Хаджи Димитър и в края на творбата...

Две са основните задачи на ранновъзникналият български епос да пази спомена за времето, когато се е създавал българският народ и е трябвало да се отстоява мястото му сред другите народи на Балканите и да съхранява спомена за борбата срещу турското...

Христо Ботев е творец от литературата преди Освобождението.Неговото творчество заема една гранична позиция,съчетавайки белезите на възрожденското мислене и осмислянето на вечните теми за живота по време на робството-героизма,борбата и смъртта в името...

В "Епопея на забравените" има и една група оди, които могат да бъдат обобщени като "баладични поражения". В тези текстове борбата се колебае между своя смисъл и безсмислие. Схемата е обща: безнадеждната ситуация на поражението; ретросп

Личността, животът и творчеството на Ботев могат да бърат изразени с една дума: борба. Борбата на Ботев се диктува от епохата, в която живее. Най-общото определение на тази епоха е: национално робство, политически гнет, социална несправедливост.