Иван Вазов е първият професионален писател в българската културна история, първият, който превърна литературата в свое единствено призвание и съдба...

В своето произведение "История славянобългарская", пропито дълбоко с демократичните идеи на Възраждането, П.Х. възкресява историческия спомен за героичното минало на родината си.

На финала на "История славянобългарска", в елегичното "на прощаване" със загубения рай на българското се очертава силуета на страдащия човек: "Така хората имали скръб върху скръб и жалост върху жалост".

В романа си "Под игото" Вазов разкрива духовно-психологическите измерения на най-драматичното историческо събитие преди Освобождението - Априлското въстание, превърнало се в един от звездните мигове в българската история...

ЛИС, създадено върхи историята на Паисий, озаглавена "Паисиевата история като начин за откриване на българското и неговото място в света"...

Произведението "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски възниква през 1762 година. То олицетворява, засилва и подхранва започналия по това време сред българите процес на изграждане на национална идентичност.

С "История славянобългарска" се поставя началото на същинския възрожденски процес. Във връзка със задачите, стоящи пред българската нация от този период: национално освобождение, църковна независимост, просвета и култура на българския език, като

От древността до днес са останали много малко литературни творби отразяващи историята на различните народи и само една свързана с българската. Това е "История славянобългарска", написана от всеизвестния Паисий Хилендарски. Един философ, историк.

Заглавието на повестта "Мамино детенце" подсказва, че Л. Каравелов ще ни разкаже история за едно разглезено "мамино" чедо..

Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е “жива история” и “отзвук на духа народни”, с многостранната и богата интерпретация на българския бит и душевност..