Свободата като ценност е една от основните идиелогически мотиви на българската литература.Тя е основен фактор,без който животът е невъзможен.Началото на този мотив намираме още през Възраждането,поради необходимостта от освобождаване на българската нация.

Наричат го "патриарх на българската литература", защото той е първият професионален писател у нас и за него може да се каже онова, което Белински казва за Пушкин: "Началото на всички начала."

Природата е източник на поетическо вдъхновение за много поети. Горещ неин поклонник в българската литература е народният поет Иван Вазов. Природата за него е най-съвършеното божие творение, по-съвършено и от човека...

Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българската възрожденска литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели стои цяла пропаст.

Пространното житие на Константин Кирил Философ е първата житиеписна творба в старобългарската литература...

Още приживе наричат Иван Вазов "Патриарх на бългаската литература". Тази титла си остава краткото образно определение на неговото централно място в нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик...

Тема по литература. Разказва се за произведението "Дядо Йоцо гледа" от Иван Вазов. За един старец, който е сляп, но пак усеща със сърцето си свободата.

Името на Вазов бе и ще устане символ на народна гордост,и символ на българската литература,защото неговото име е устанало и до ден днешен в историята като идол на българската възрожденска литература.

Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в историята си, така и в изкуството, и в литературата. В историческото развитие на българската литература със златни букви е написано името на гениалния поет и пламенен революционер...

Символиката на Пътя е древна, свързана е с познанието и себепознанието. В античната литература пътуването е изпитание, приключение на духа, например митовете за похода на аргонавтите, пресъздадени в поемата на Аполоний Родоски "Аргонавтика".