Същността на Вазовата стихосбирка "Епопея на забравените" има за отправна точка съвремието на поета.

Като родолюбец от възрожденски тип Иван Вазов дълбоко преживява обезценяването на нравствените стойности в българското общество след Освобождението. Писателят е разтревожен от равнодушието към хули за нашето минало и език...

В третата част на разказа "Една българка", Вазов противопоставя две житейски позиции – позицията на егоиста, който мисли единствено за своя живот и сигурност и на човека, раздаващ се за другите, дори готов да се жертва за тях.

Обгърнали две епохи от българската история, отворени за многообразието на живота, обхванали широк спектър човешки настроения и чувства, изключително богати на мотиви, образи и ритми, стиховете на Вазов изграждат поетическа вселена със свой ясно изразен..

Одата "Опълченците на Шипка" е силно художествено творение, в което авторът прославя храбростта, смелостта и изключителното жертвено родолюбие на опълченците...

Тема по литература. Разказва се за произведението "Дядо Йоцо гледа" от Иван Вазов. За един старец, който е сляп, но пак усеща със сърцето си свободата.

Езикът е огромна ценност, защото е част от българщината, защото препредава националната памет през вековете и защото е гаранция за бъдещото духовно развитие.

Хората са измислили митове за да помнят своите герои и богове. Още от дълбока древност те са били част от живота на хората. Иван Вазов също пресъздава един важен период от българската история, като го превръща в мит за героизма на българите...

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на Родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа - това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Това е коментар на даден откъс от творбата на Иван Вазов "Чичовци". Коментираният откъс е "Епилог – от Чорбаджи Николаки възхваляваше турската сила до края".