Критическите клишета го ръкополагат за патриарх на нашата духовност, народната признателност го обявява още приживе за народен поет. Едно е сигурно – новата ни национална душевност не би се оформила пълноценно, ако не е Иван Вазов.

Цикълът "Епопея на забравените" на Иван Вазов, написан през 1881 - 1884 г., носи посланията на одическа прослава на трагични националноисторически съдби, пред чиято светла памет се прекланя поетът...

Смъртта на Странджата - една свята смърт - Иван Вазов

Иван Вазов изгражда картината на емигрантския живот чрез съдбата на своите герои.

Природата е източник на поетическо вдъхновение за много поети. Горещ неин поклонник в българската литература е народният поет Иван Вазов. Природата за него е най-съвършеното божие творение, по-съвършено и от човека...

Още приживе наричат Иван Вазов "Патриарх на бългаската литература". Тази титла си остава краткото образно определение на неговото централно място в нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик...

Иван Вазов написва одата "Българският език" в отговор на твърденията, е езикът ни е груб и неизразителен. За поета е въпрос на национална чест да отстоява правото на нашият език да съществува и да се развива.

Повестта "Немили-недраги" от Иван Вазов има автобиографичен характер.

Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е "жива история" и "отзвук на духа народни", с многостранната и богата интерпретация на българския бит и душевност.

"Една българка" от Иван Взов - втората среща на бабата с бунтовника.