Основна мисъл в Ботевата поезия бил копнежът му за свобода, която изразил в поемата "Хайдути". Задачата на поета била да възхвали хайдутството, да събуди в сънародниците си желание и воля за свобода.

Ботевият герой е обаятелна личност, той не се бои от смъртта. Той гледа право в очите й. Оптимизмът заменя гневната болка, защото младостта - личност, която очернила перспективата на общественото време - намерил е своят път в революционните борби, в самож

ЛИС върху образът на Гергана от “Изворът на белоногата” на Петко Р. Славейков.

В поемата се преплитат елементи от българската фолклорна и западноевнопейската баладична/романтическа традиция, допълвани от идейния заряд на възрожденската епоха.