Насочващ план за написването на тема върху "Елегия" от Христо Ботев.

Свободата като ценност е една от основните идиелогически мотиви на българската литература.Тя е основен фактор,без който животът е невъзможен.Началото на този мотив намираме още през Възраждането,поради необходимостта от освобождаване на българската нация.

Творчеството на Ботев носи в себе си духа на една велика епоха, революционните преживявания на една изключителна личност. В него се утвърждава, борбата за национално освобождение и жертвеност...

В Ботевата поезия личностното присъствие на човека се измерва с голямата любов към родината.

Поетичният текст на Ботевия "Странник" носи белега на "странната" художествена самота не само като наложена идейно-критична изолация от канонизирани идеологемни интерп¬ретации на поколения български литературоведи, но и поради нетипичн

Общото в тези откъси е ясно, а от пунктуационно гледище дори очебийно. Вътре в изречението се извършва смислово и интонационно прекъсване, изрично подкрепено от препинателния знак многоточие.

Повечето хора възприемат думата "свобода" като възможността на дадено човешко същество да проявява своята воля. Поетичният дискус на Христо Ботев определя това понятие именно в контекста на националната освободителна борба...

Заглавието задава очакване за интимна изповед, за строго фиксирана тема на разговор...

Анализират се стихотворенията "На прощаване", "Борба", "Хаджи Димитър" и "Обесването на Васил Левски".

Гениалността на големия български поет и революционер Христо Ботев е ясно изразена във всяко едно от произведенията му, но елегията "Обесването на Васил Левски" я затвърждава по възможно най-силния и убедителен начин...