Иван Вазов е първият професионален писател в българската културна история, първият, който превърна литературата в свое единствено призвание и съдба...

Подвигът на доброволческите дружини в Руско-Турската освободителна война изпълва сърцето на поета с най-възторжени чувства, които той възпява с неповторимия патос на одическата възхвала.

Любовта към родното е основа за творчеството на Вазов.В одаата си автора доказва своя мотив за защита и любов към българското...

Вазовите творби, особено онези от тях, писани на водораздела между освободителния за България XIX век и началото на новото XX столетие, са винаги съзвучни с търсенето на хуманна справедливост както от страна на обществото, така и от самия поет.

Едва ли има българин,в пределите на страната или извян нея,който да не знае и помни изпълненото с възторг стихотворение на Иван Вазов ""Де е България"". Вазов е основоположник на новата българска литература,затова е наречен още нейн Па

ЛИС върху проблема "Де е българското?" в произведението "Дядо Йоцо гледа" от Иван Вазов..

В повестта "Немили-недраги" Иван Вазов разкрива мъчителния живот на хъша, изпълнен с лишения и несгоди, но и с постоянна мисъл да се жертва за свободата на България. Когато се налага да се занесе важно писмо до Апостола на свободата, укриващ се.

"Опълченците на Шипка" е една от най-възторжените оди на Иван Вазов от цикъла "Епопея на забравените", създадена в отговор на неоснователните твърдения от наши и чужди хулители, че народът ни е получил даром свободата си. Поетичната тв

Като духовен водач на народа, забравил своите идеали след Освобождението, Вазов се наема да възроди образите на онези герои, дали живота си в името на Отечеството...

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа това Вазов счита за свой неотменен дълг.