Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа – това Вазов счита за свой неотменен дълг...

Вазовата "Епопея на забравените" са изиграли за съхраняването на българската историческа памет по-голяма роля от хилядите страници научни изследвания, посветени на Българското възраждане.

Критическите клишета го ръкополагат за патриарх на нашата духовност, народната признателност го обявява още приживе за народен поет. Едно е сигурно – новата ни национална душевност не би се оформила пълноценно, ако не е Иван Вазов.

Иван Вазов дарява българската литература с безсмъртни произведения. Художествените му текстове възпяват красотата на отечеството, отразяват българската история, пресъздават народната участ, изграждат достойни образи на България и на българите.

Сравнително кратка тема обхождаща романа "Под игото" и леко охарактеризиране на творецът и лирически герой Вазов.

Вазов се утвърждава като творец в годините непосредствено преди Освобождението, когато националното самосъзнание, родено през Възраждането, празнува своята зрелост.

Негативната страна на предосвобожденския живот нами-ра своето художествено въплъщение в повестта "Чичовци". В нея се редуват комични положения и конфликти, които ни представят бита, нравите и взаимоотношенията на едно малко градче.

Като творец и верен син на своя народ, Иван Вазов смята за свой неот­меним дълг и призвание да работи всеот­дайно за утвърждаването на онова родолю­биво чувство, без което е невъзможно да съществува България, българският род и не­говото слово.

Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги", защото този стих от Ботевата поема „На прощаване" най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите, принудени да водят живот, изпълнен с лишения и унижения извън пределите на родината си.

България и до днес избива комплекси за това, че е била под робство, че е била твърде дълго под робство. И не се опитва да забрави това, а тъкмо напротив.....