С патриотичния си порив ,с непоклатимата си връзка с народната съдба ,с хуманизма и реализма си,с богатството на своя талант ,Вазов израства като основна фигура в нашата литература през първите две-три десетилетия след Освобождението.Творчеството му...

Критическите клишета го ръкополагат за патриарх на нашата духовност, народната признателност го обявява още приживе за народен поет. Едно е сигурно – новата ни национална душевност не би се оформила пълноценно, ако не е Иван Вазов.

Наричат го "патриарх на българската литература", защото той е първият професионален писател у нас и за него може да се каже онова, което Белински казва за Пушкин: "Началото на всички начала."

В одата "Опълченците на Шипка" Вазов влага своята теза, че краят на Българското възраждане увенчава историята ни със слава, зас¬лужена от народа ни, който постига своята свобода с цената на саможертвена храброст.

Централен образ на Вазовото творчество е Родината. Той има двупланов идеен строеж.

"Една българка" от Иван Вазов е разказ за нравствената красота на българката и нейния принос в националноосвободителното дело.Художественият замисъл на творбата Вазов разкрива чрез образа на баба Илийца...

Природата е източник на поетическо вдъхновение за много поети. Горещ неин поклонник в българската литература е народният поет Иван Вазов. Природата за него е най-съвършеното божие творение, по-съвършено и от човека...

Когато се прави обща историко-литературна преценка на създаденото от Вазов, винаги се откроява незаменимата му роля в градежа на нашата култура и на националното ни самосъзнание. Вазовото творчество се характеризира с изключително широк тематичен...

Още приживе наричат Иван Вазов "Патриарх на бългаската литература". Тази титла си остава краткото образно определение на неговото централно място в нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик...

Иван Вазов написва одата "Българският език" в отговор на твърденията, е езикът ни е груб и неизразителен. За поета е въпрос на национална чест да отстоява правото на нашият език да съществува и да се развива.