"История Славянобългарска" е първото произведение на българската възрожденска литература,първата творба,която говори за окончателното отмиране на старобългарската литературна система и за появата на нов тип литература...

Аз, Паисий йеромонах..."Човешкият АЗ е главната единица на рода, на колективната сила, която преобръща хода на времето.Йеромонах Паисий поема отговорността да разкаже за тези преславни времена на рода български.

Паисиевата "История славянобългарска"(1762г.) отразява важни тенденции в българския обществен живот през XVIII век. Тя възкресява историческата памет за славното минало и е съществен фактор за формирането на националния дух през епохата на Възра

За родоначалника на Българското възраждане се знае много малко. Прахът на времето е заличил подробностите за неговия живот. Останалото е само делото му – малката, но неоценима по значение "историйца"...

Анализ на текста, съответсващ на хронологията му.

План-конспект по темата с пълни увод, теза и заключение, и отделно с микротези.

Произведението "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски възниква през 1762 година. То олицетворява, засилва и подхранва започналия по това време сред българите процес на изграждане на национална идентичност.

От древността до днес са останали много малко литературни творби отразяващи историята на различните народи и само една свързана с българската. Това е "История славянобългарска", написана от всеизвестния Паисий Хилендарски. Един философ, историк.

“История Славянобългарска” е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество.

Първите образци на новобългарска поезия, белетристика и драма са създадени през 19. в. Появата им обаче не е резултат от случайни и спонтанни творчески актове, тя е подготвена от дълъг предходен период...