Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на Родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа - това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Това е коментар на даден откъс от творбата на Иван Вазов "Чичовци". Коментираният откъс е "Епилог – от Чорбаджи Николаки възхваляваше турската сила до края".

Съчинение-разсъждение върху "Немили-недраги" от Иван Вазов.

Името на Вазов бе и ще устане символ на народна гордост,и символ на българската литература,защото неговото име е устанало и до ден днешен в историята като идол на българската възрожденска литература.

Първоначално Вазов публикува повестта "Чичовци" в пет последователни броя на в. "Зора" от 1885 г. и поставя мото"Див глог питомно грозде не дава"...

Баба Илийца осъзнава потребността да поеме страшния риск и да приюти преследвания четник в своя дом, докато раната му заздравее и опасността от залавяне отмине.

Разказ от Иван Вазов, и разказва за обществото след Освобождението. Главният герой Ненко е потънал в бедност и нищета и търси работа за да може да изхранва семейството си...

За поета българският език е "свещен" именно защото е език на дедите, защото столетия е осъществявал приемствеността в народностното самосъзнание и в епохите на робство е поддържал живота на една неунищожима духовна сила.

В одата "Опълченците на Шипка" Вазов си поставя художествената задача да възпее подвига на българските опълченци и руските войни, участвали в една от решителните битки на Руско-турската война. Прославяйки безпримерната им смелост и героичния и

Съчинение- разсъждение върху втора и трета глава на разказа "Една българка" от Иван Вазов.