"История Славянобългарска" е първото произведение на българската възрожденска литература,първата творба,която говори за окончателното отмиране на старобългарската литературна система и за появата на нов тип литература...

Аз, Паисий йеромонах..."Човешкият АЗ е главната единица на рода, на колективната сила, която преобръща хода на времето.Йеромонах Паисий поема отговорността да разкаже за тези преславни времена на рода български.

Паисиевата "История славянобългарска"(1762г.) отразява важни тенденции в българския обществен живот през XVIII век. Тя възкресява историческата памет за славното минало и е съществен фактор за формирането на националния дух през епохата на Възра

Хилендарският монах създава своята "История славянобългарска", за да пробуди в българите най-святата добродетел-родолюбието, и осъди безпощадно отцеругателството и родоотстъпничеството.

С "История славянобългарска" се постявя началото на същинския възрожденски процес сред българите...

Анализ на текста, съответсващ на хронологията му.

План-конспект по темата с пълни увод, теза и заключение, и отделно с микротези.

С "История славянобългарска" се поставя началото на същинския възрожденски процес. Във връзка със задачите, стоящи пред българската нация от този период: национално освобождение, църковна независимост, просвета и култура на българския език, като

Първите образци на новобългарска поезия, белетристика и драма са създадени през 19. в. Появата им обаче не е резултат от случайни и спонтанни творчески актове, тя е подготвена от дълъг предходен период...

„История славянобългарска” е написана от светогорския монах Паисий Хилендарски през века на Просвещението,а именно 18 век.Тя е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество...