Лиричните настроения в творчеството на Иван Вазов през последните две десетилетия на XIX век са силно повлияни от личните преживявания на поета, раздвоен между героизма на миналото и срама от настоящето. Времето живее с контрастните измерения на епохата..

Иван Вазов възстановява и увековечава в паметта на българина мъченическия подвиг на хъшовете, непоколебимостта и съзнателната саможертва на опълченците в боя за Шипка, човещината и скромността на баба Илийца от почти неизвестното старопланинско село....

В експозицията на разказа Иван Вазов рисува ярка картина на драматичните исторически събития, свързани с преследването на оцелелите Ботеви четници.

Вазов се утвърждава като творец в годините непосредствено преди Освобождението, когато националното самосъзнание, родено през Възраждането, празнува своята зрелост.

Обичта към България и към всичко, което се включва в понятието Родина, определя насоките на Вазовото творчество. Отечеството за твореца е онзи свещен идеал, в името на който човек трябва да живее, да работи, да се бори и дори да даде най-скъпото...

"Опълченците на шипка" е особено значима творба за идентификацията на българската нация.тя е последната ода в поетичния цикъл "Епопея на забравените"от Иван Вазов.

Подвиг и саможертва в одата "Опълчнците на Шипка" от Иван Вазов.

В повестта "Немили-недраги" Иван Вазов разкрива възвишения образ на хъша - патриот, който съумява във враждебната чужда страна да съхрани своето човешко достойнство. Действителността притиска емигрантите, принуждава ги да водят жалко съществуван

В своя роман "Под игото" Иван Вазов съзнателно преплита различни сюжетни линии – героико-патетичната, народно-историческата, битово-описателната, любовно-приключенската, за да изгради правдоподобна картина на настроенията в град Бяла черква...

Иван Вазов, е поет който пише повечето си произведения след Освобождението, роден на 27 юни 1850 г. в Сопот, обявен за "народен поет", един от последователите на Ботев, Стамболов и други революционерски писатели...