Цялото творчество на Вазов е посветено на България. Любовта му към нея, измерена чрез отношението на големия поет към народа, към историята му, към природата и родния език, се чувства във всяка негова творба.

В Ботевата поезия личностното присъствие на човека се измерва с голямата лю¬бов към родината. За поета това е жертвеният път на сърцето, път - към смъртта. Всеки, който тръгва към майчината прегръдка на родината, поема пътя на жертвената смърт...

Езикът и нацията определят принадлежноста на един човек към неговите корени.Позицията на човека към езика на нацията определят неговото национално самосъзнание и родолюбие.От такава позиция Иван Вазов посяга към одата,мотивиран от парливата болка от...

Проучването на съвременните научни публикации за възрожденската поема откроява недотам последователния интерес към този труден за анализ възрожденски жанр. Изследванията обглеждат поемата главно в биографични очерци за възрожденските писатели, в публикаци

В гениалното творчество на Христо Ботев виждаме прозрения и образи, които вълнуват, покъртват съзнанието, будят съвестите. Те са насочени към героичните и борчески пориви, към прекрасното и възвишеното в стремежите за свобода и участие на народа...

Обичта към България и към всичко, което се включва в понятието Родина, определя насоките на Вазовото творчество. Отечеството за твореца е онзи свещен идеал, в името на който човек трябва да живее, да работи, да се бори и дори да даде най-скъпото...

съчинение разсъждение "Една Българка" от И Вазов "Дългът срещу Егоизма" малко е дълго но по него имам "6" (може да промените заглавието на " любовта към ближния срещу любовта към себе си")

Любовта към родината, болката и съпричастността към народното страдание са неизменни характеристики в съзнанието и душевността на Ботевия лирически герой. Те се проявяват още в най-ранните поетически творби на автора, като трайно бележат смисъла на ...

Любовта към родното е основа за творчеството на Вазов.В одаата си автора доказва своя мотив за защита и любов към българското...

Чрез умелото смесване на логичното и абсурдното, съня и действителността, на желаното и реалното, авторът разкрива своето остро и иронично отношение към политиката на Великите сили към жалкото положение, до което са довели малките поробени народи.