Иван Вазов изгражда картината на емигрантския живот чрез съдбата на своите герои.

Мотивът за безсмъртието на героичния подвиг, концепцията за "смъртта като живот", както я определя големият критик д-р Кръстьо Кръстев, се налага като проблемно емоционално ядро на Ботевата поезия.

Сякаш Ботев е живял целия си живот и е написал всичките си стихотворения,за да може да сътвори този шедьовър,който му отрежда достойно място сред най-големите имена в световната поезия.

В третата част на разказа "Една българка", Вазов противопоставя две житейски позиции – позицията на егоиста, който мисли единствено за своя живот и сигурност и на човека, раздаващ се за другите, дори готов да се жертва за тях.

Паисиевата "История славянобългарска"(1762г.) отразява важни тенденции в българския обществен живот през XVIII век. Тя възкресява историческата памет за славното минало и е съществен фактор за формирането на националния дух през епохата на Възра

На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си, а след смъртта си продължават

За родоначалника на Българското възраждане се знае много малко. Прахът на времето е заличил подробностите за неговия живот. Останалото е само делото му – малката, но неоценима по значение "историйца"...

Повестта на Вазов "Немили-недраги" е била четена и все още се чете с оглед на "верността й с истинския живот, с фактовете, събитията и обстоятелствата" ...

Захари Стоянов написва първото по труда си мемоарно произведение в българската литература през 1884г.-’’Записки по българските въстания".Тази книга се появява в сложен период от българския обществен и културен живот...

Стихотворението е последното от цикъла оди "Епопея на забравените", посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще.