Езикът е огромна ценност, защото е част от българщината, защото препредава националната памет през вековете и защото е гаранция за бъдещото духовно развитие.

Това е коментар на даден откъс от творбата на Иван Вазов "Чичовци". Коментираният откъс е "Епилог – от Чорбаджи Николаки възхваляваше турската сила до края".

Съчинение-разсъждение върху "Немили-недраги" от Иван Вазов.

Най-напред Вазов щрихира портрета и:отбелязва нейната стройна и висока фигура,миловидното и чисто и бяло лице и се спира на погледа –светъл и простодушен.Така той разкрива собствените си симпатии и печели предразположението към нея...

Баба Илийца осъзнава потребността да поеме страшния риск и да приюти преследвания четник в своя дом, докато раната му заздравее и опасността от залавяне отмине.

Чрез цикъла "Епопея на забравените", част от който е стихотворението "Опълченците на Шипка", Вазов увековечава подвига на възрожденските герои.

Разказ от Иван Вазов, и разказва за обществото след Освобождението. Главният герой Ненко е потънал в бедност и нищета и търси работа за да може да изхранва семейството си...

"Опълченците на Шипка"е една от най-ярките творби на Иван Вазов, изразяваща суровата действителност през българското Възраждане. Чрез нея авторът показва лицето на истинския патриотизъм, накарал много хора да дадат живота си без да се замислят.

За поета българският език е "свещен" именно защото е език на дедите, защото столетия е осъществявал приемствеността в народностното самосъзнание и в епохите на робство е поддържал живота на една неунищожима духовна сила.

Цялото творчество на Вазов е посветено на България. Любовта му към нея, измерена чрез отношението на големия поет към народа, към историята му, към природата и родния език, се чувства във всяка негова творба.