В своята творба поетът-революционер Христо Ботев отразява чувствата и душевните терзания на бунтовника, поел по страшния, но славен път на борбата.

Творбата "На прощаване" от Христо Ботев е типична възрожденска изповед на бунтовник емигрант, страдащ за бащино огнище и родна земя поради принудителна разлъка.

Съчинение - разсъждение върху "На прощаване" от Христо Ботев на тема "Житейският избор на Ботевия лирически герой".

Лирическият герой в поезията на Христо Ботев е свободна личност, за което собственото щастие е възможно единствено чрез щастието на другите – близки и мил народ.

Христо Ботев уточнява, че първо в Калофер се е научил да обича и да мрази. Там се е родила "страстната любов"...

Сякаш Ботев е живял целия си живот и е написал всичките си стихотворения,за да може да сътвори този шедьовър,който му отрежда достойно място сред най-големите имена в световната поезия.

Христо Ботев тръгва по пътя на безсмъртието само с двадесетина стихотворения, но те са шедьоври, защото звучат общочовешки с идеите за борбата и за свободата като висша ценност и нравственост...

Роден и израснал в робска България, Ботев неминуемо носи в душата си виденията на ужасите от народните страдания, страховете от възможното трагическо бъдеще- за себе си като личност, за народа като общност.

Етапи в духовното израстване на Ботев. Идеята за саможертвата и превръщането й в главна цел на живота му.

Картината на победното завръщане-"На прощаване", Христо Ботев.