В своята творба поетът-революционер Христо Ботев отразява чувствата и душевните терзания на бунтовника, поел по страшния, но славен път на борбата.

Стихотворението "На прощаване" е емоционална изповед, молба за прошка на сина-бунтовник, тръгнал по опасния път на революцията.За поета майката е мил и свиден образ, обожествен като икона, пред която той се моли .

Жизнения си път Странджата завършва с мисли за борбата и България, което придава ореол на святост на неговата смърт. Страдания му причиняват физическите и душевни болки, които понася с мъжество и стоицизъм.

Върху "Опълченците на Шипка" от Иван Вазов ...............

За лирическия герой в стихотворението на Христо Ботев "На прощаване" истинските, ценните неща в живота, за които е готов дори да загине, са близките, родината и свободата.

В Ботевата поезия личностното присъствие на човека се измерва с голямата лю¬бов към родината. За поета това е жертвеният път на сърцето, път - към смъртта. Всеки, който тръгва към майчината прегръдка на родината, поема пътя на жертвената смърт...

Стихотворението е творба, в която героят за пореден път е натоварен с емоционалност, разпъвана между отрицанието и утвърждението.

Творбата е издадена за първи път във вестник "Независимост" през 1873г. и разкрива последните мигове от живота на героя...

Семантика на заглавието – " Майце си" – на майка ми… Формата е стара заимствана от народните песни. Стихотворението е монолог под формата на изповед. За първи път Ботев се откъсва от темата, в която майката и родината са тъждествени...

Пътят на борбата е страшен. Това е път на риска, на страданието и може би на смъртта в името на най-великия човешки идеал – свободата.