Един от най-обаятелните образи на християнски светци в старобългарската литература е този на Константин-Кирил Философ.

План за съчинение: увод, теза...............................

В Библията, въплатила митологическия комплекс от образи, които служат за език на християнската религия, се гради двусъставен модел на света – земният свят е в йерархическо подчинение на божествения и се третира като негов видим, несъвършен образ.

Житието на свети Кирил възниква скоро след неговата смърт/869г/. Написано е в чест на светлата памет на създателя на славянската азбука и за прослава делото и живота му.

Огромният принос на Константин-Кирил Философ за създаването и утвръждаването на славянската писменост поражда свято преклонение пред неговата личност. Пространното му житие създава един идеализиран образ, устремен към Бога...

През Средните векове българската държава преживява периоди на политически подем и културен разцвет..

Увод: В преломни моменти от историята на народите се раждат гении, които не пренадлежат само на една нация, а на цялото човечество. Един от тях е Константин-Кирил – философът, писателят, поетът и създателят на славянската азбука.

Проглас към Евангелието-прослава на Словото "Проглас към Евангелието" е творба, писана най-вероятно през 9-ти век от новата ера.Не се знае със сигурност кой е автор на творбата, но най-разпространената теза е, че това е Константин-Кирил Философ.

Още в зората на своето възникване в старобългарската литература се налага култът към Константин-Кирил Филисоф, като по този начин се подчертава неговото епохално дело на книжовник, събудило за духовен живот славянските народи.

До наше време са достигнали имената само на петима от преките ученици на Константин-Кирил Философ и Методий. Това са Климент Охридски, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава...