В старогръцката литература един от великите майстор на трагедията е Софокъл. В неговите творби мракът и светлината, възторгът и страданието, победата и гибелта вървят заедно...

Софокъл довежда старогръцката трагедия до разцвет и успява да я превърне и истинска драма- с мащабни конфликти, разгръщане на действието и сложни образи.

Едип Цар преминава през множество препятствия, нещастия и случайности...

Устремът на древногръцките герои към по-висока нравственост, роден не от божествената, а от човешката представа за грозно и прекрасно, опре­деля мярата за красиво страдание на хора и богове в драматургията на Со­фокъл.

Драматургията на Софокъл, появила се през V в. пр. Хр., художествено интерпретира от нова творческа позиция пробле­ма за човека и съдбата.

У всеки човек има някаква скрита свръхчовешка сила, която той проявява в определени моменти. В творбата на Софокъл " Антигона " главната героиня олицетворява свръхчовешкото, отстоявайки чисто човешките закони и потребности. Нейната човечност той