В хода на драматичния конфликт Софокъл изяснява нравствените ценности и законите в човешкото общество, от ко­ито се ръководят героите на творбата.

Трагедията "Атигона" на Софокъл е представена на сцена вероятно 442г.пр.Хр. и донася голяма слава на своя творец.Характерите изградени от него в драматургичната творба,са трагически определени,а героите се отличават с делата си...

Според Аристотел героите на Со­фокъл имат определена цел, към която неотклонно се стремят.

Софокъл – майсторът на трагедията, пише сто двадесет и три драми, но до днес оцеляват само седем. За останалите знаем от разработки, правени преди десетки години...

В днешния свят е много трудно да избираш между две противоположности-това да бъдеш верен на себе си и да слушаш сърцето си или да си подвластен на установените норми.

Софокъл е автор на много трагедии. Той живее и твори през V век пр. Хр., когато театърът взима дейно участие в решаването на основните въпроси на времето.

Трагедията "Антигoна" на Софокъл е наречена от Аристотел образцова трагедия. За творбата се твърди, че е прослава на атинската демокрация и че заклеймява всяка еднолична власт.

"Едип цар" е трагедия от Софокъл, в която главен герой е царят на Тива – Едип. Разказва се за пагубния живот на цар Едип, в следствие на нарушени етнически норми...

В драматургията на Софокъл човекът заема особено място. Той има свобода, на действията, които все пак са ограничени. Над героя властва знамение, извънземна сила или предопределе­ние на съдбата му.

І. Увод – В качеството си на един от най-големите майстори на драматичното изкуство в античността, Софокъл безспорно владее до съвършенство умението да вниква в духовния свят на хората. Това не само му помага да отрази реалистично страстите и конфликти...