Антигона е трагедия, която дотам впечатлила зрителите през 442 г. пр. Хр., че на следващата година избрали Софокъл за стратег на военната операция срещу остров Самос. Само тоя факт е достатъчен, за да се убедим, че е съществувала пряка връзка...

І. Увод – Още при самото си създаване трагедията "Антигона" от Софокъл се откроява като изключително явление в културния живот на древна Елада...

У всеки човек има някаква скрита свръхчовешка сила, която той проявява в определени моменти. В творбата на Софокъл " Антигона " главната героиня олицетворява свръхчовешкото, отстоявайки чисто човешките закони и потребности. Нейната човечност той

Софокъл не е първият, който превръща тиранията в нарицателно. Нито "Антигона" е първата творба, в която тиранин се употребява като негативно понятие. Още Есхил в "Прикованият Прометей" прави същото.

Интерпретация върху трагедията на Софокъл "Антигона".

Поставена през 442 г. пр. Хр. на големите дионисии в Атина; на следващата година избират Софокъл за военен стратег – което показва голямата роля на театъра в света на древните гърци...

Творчеството на Софокъл е естетическият връх в развитието на гръцката класика, най-точният израз на принципите на класическото изкуство в еволюцията на атическата трагедия.

Софокъл е автор на много трагедии. Той живее и твори през V век пр. Христа, когато театърът взима дейно участие в решаването на основните въпроси на времето.

Запазено е изказване на Софокъл, оценяващо началото на творческата му дейност като период на преодоляване на "пищността" на стила, присъща на Есхил.

Античната драма открива трагични­те дълбочини на човешката духовност чрез творчеството на Софокъл.