Софокъл поставя в пиесите си типични за времето въпроси. Проблемът за отношението към религията, за конфликта между човешка­та и божествената воля, за честта и благородс­твото е актуален и днес.

Въпросът за техниката и функцията на вплетения в повествованието разказ в първо лице може да се разслои в няколко подвъпроса: защо разказът е поставен точно на това място и каква е ролята на хронологическата инверсия при композирането на епизодите;

Омировият човек се направлява само от морални норми – уважение към по-слабия, към беззащитния, по-възрастния, към госта. Той живее истински в своето настояще, движи се от чувството за собствено достойнство...

Образът на Прометей остава дълготраен израз на борбеното начало в личноста, която се стреми към прогреса и чийто водещ знак е хуманизмът...

В Омировата поема "Илиада" е описана последната десета година от Троянската война. Наред с бойните действия в произведението се описва и животът на древните гърци. Творбата ни разкрива светогледа и ценностната система на ахейците.

Първа и втора песен на "Илиада" представят Конфликти между царя на Микена и неговите подчинени. В тези спорове Омир разкрива различните мотиви на героите за участие във войната.

Много автори са коментирали отношението на Фройдовата парадигма за съдбата на индивида, т.нар. Едипов комплекс към нейния образец "Едип цар" на Софокъл...

Прометей става символ на вечната творба между божественото и земното в човешката природа, на стремежа към хуманизъм и прогес.

От гр. Lira – музикалният инструмент, под чийто акомпанимент се изпълняват стихове и песни. Литературен род, наред с епоса и драмата, в който първичен е не обектът, а субектът на изказването и неговото отношение към изобразяваното...

В поемата "Илиада’ Омир разкрива събитията през последните 51 дена от Троянската воина. Целта на автора е да създаде представа за идеала за вожд и отношението на обикновените хора воини към света на воината , което е предтсавено във втора песен...