Според легендата Шекспир се е родил и умрял в един и същи ден - 23 април. Животът му е съвпаднал до голяма степен с един забележителен период от историята на Ренесансова Англия...

В своето развитие напред, човек променя икономическия, политическия, социалния си живот. Неизбежен е обществения живот напред. Непреходни остават етичните норми и проблеми за любовта, свободата, добротата, правото на избор и най-вече за отмъщението...

1.Увод-Светът-това е едно обширно понятие, това е всичко, което ни заобикаля-хората, дори самия живот. Всеки човек изгражда свой собствен свят, чертае пътя на своя живот, своето бъдеще.

Литературата отразява действителността, но много често нейните герои стават част от живота на хората, заживяват вечен живот. Стават образи – символи. Такъв е и Дон Кихот – знаменитият идамо, превърнал се в символ на вечния стремеж на мъдрите да направят..

Епохата на "краля-слънце" Луи XIV смайва Европа с блясъка и разкоша си, с военните и политическите победи, с постиженията на френската култура. Благодарение на това френският начин на живот - бит, взаимоотношения, изкуство - завоюва трайно място

"Да бъдеш или да не?Туй е въпросът.." Така започва Хамлетовия монолог.В него Шекспир поставя най-същностните проблеми, свързани с морала в човешкия живот.

Той определя посоката на развитие на обществения и духовния живот.Затова и художествените идеи за нравствения дълг,човешкия и обществен морал ,винаги отстоявани в името на краля и неговата абсолютна власт са водещи.

Още митологичния човек се опитва да разгадае думата съдба. Връзката между човека и съдбата е непрекъсната.Тя го съпровожда през целия му живот до самата смърт...

Трагизмът на Хамлет се състои в това, че животът му е пълен с конфликтни ситуации и животът около него се разпада. Един от терзаещите го проблеми е въпросът за щастието и смисъла на човешкия живот.

Романът на Сервантес има дълъг и славен живот.Тълкуванията на романа са многобройни, дори грешките, допуснати при тези тълкувания, са интересни с патетичната си сериозност...