Съвременният стопански туризъм е сложна вероятностно-икономическа система, имаща за обект човека и условията, в които протича отдихът. В отрасъла е налице силно проникване на дейности от производствената и непроизводствената дейност.

За съвременното развитие на икономиката в условията на глобализация и засилващи се интеграционни процеси е характерно не толкова развитието на обособени отрасли, колкото функционирането на различни междуотраслови комплекси.

Туризмът е феномен, бизнес и рекреация и се превръща в неотменима част от начина на живот. Той може да бъде средство за повишаване качеството на икономическия, социокултурния и екологичния аспект на живота на хората.

Като една от най-хуманитарните индустрии, зародила се през ХХ век, от обслужваща ограничен кръг хора туризмът днес се развива като световна индустрия.

През 2001 г. е гласувана Всеобща декларация на ЮНЕСКО за културното разнообразие. Кохиро Мацура, генерален директор на ЮНЕСКО, определя, че Декларацията издига културното разнообразие в ранг „общо наследство на човечеството“

Според последната класация на Форбс Китай наброява 122 милиардера в континенталната част и 39 в Хонг Конг и 26 в Тайван. Тези цифри поставят Китай на 2 място по милиардари след САЩ и преди Русия.

Туристическият сектор може да се разглежда като обединител на множеството производители, дистрибутори и посредници.

"сектор. Заемайки 12% от брутния вътрешен продукт, 7% от инвестициите и над 100 милиона работни места, той се превръща в най-голямата световна индустрия и често се определя като "индус

Предпоставки за развитието на туризма – главни групи от фактори и значение на отделните фактори в историческото и съвременното развитие на туризма.

Нарастващият брой диференцирани туристически продукти и разнообразието от дестинации се приема като основен източник и потенциал за икономическо развитие и растеж.