В съвременната правна теория въпросите, свързани със системата и структурата на правото имат фундаментално значение. Те обаче са се поставяли по съвсем различен начин в римското право.
Въпросът за правната същност изисква разработването на подходи към правото, които да го изяснят и да дадат определения за правните понятия. В българската теория на правото тези подходи са слабо разработени, но имат ключово значение.
Фундаменталното и най-важно проявление на общата правна нормативност е правната норма. Думата “norma” идва от латинския език и на български се превежда като правило.