Домът в стихотворението "Вик" е видян в най-отблъскващия му и потискащ за човека образ ("... тази стая тясна, тъмна, ниска").

В основата на "Да се завърнеш…" е поставена темата за родното, една тема, която е подхваната от писателите на Възраждането и намира през тази знаменита епоха своя най-прекрасен израз в литературното творчество на Любен Каравелов и Христо Ботев.

Тази малка по обем книга става най-голямото изкушение и предизвикателство за родната ни критика. Рецепцията й сама по себе си е твърде показателна за насоките на литературното мислене и литературното познание..

Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията творчество, изключително богато по дълбочина и многообразие на душевни изживявания...

Душевното страдание е най-изпепеляващата и самоунищожителна болка, която разяжда човека отвътре, променя погледа му към света, нещата и хората, изправяйки го пред дилемата да избира между доброто и злото при своята реакция към тях.

Иван Вазов е съвременник на историческите събития, превърнали България от робска земя в свободна, независима държава, мереща ръст с великите сили, успяваща да защити завоеванията на най-будните си синове в областта на културата, политиката, мирогледа...

В "Тавански спомен" Валери Петров рисува пред нас един необичаен и доста приземен, почти битов облик на най-нежното чувство, което свързва сърцата на влюбените.

Най–яркият и най–последователният критически реалист през 90-те години на миналия век е Алеко Константинов.

Алеко Константинов си е извоювал славата на най-големия хуморист и сатирик в българската литература.

Войната е една от най-често срещаните теми в българската литература.Ето защо и всепризнат писател като Йовков не може да отдели особено място за нея в творчеството си