Човекът в поезията на Вапцаров се утвърждава в суровия двубой с живота ,с времето.Той е художествено обощение на работника, интелигента ,бореца за справедлизост и едновременно с това-живия конкретен човек..

Човекът и твореца Йовков Останал в спомените на съвременниците си както мълчалив, деликатен, затворен човек; като личност с консервативна нагласа; с изключително чувство за ред и със склонност за самовлюбване...

Темата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за вярата,че човекът може да промени не само себе си, но и самия живот.

Концептуално ядро в лириката на поета работник е вярата. Тя е основната екзистенциална категория и свръхценност в нравствената система на Вапцаровия лирически човек.

Мрачната действителност на Следосвобожденската епоха принизява характерни национални ценности и създава един изроден, уродлив образ - образа на новия, току що освободилия се българин. Именно това подтиска идеалиста, мечтателя, честния човек и поета Алеко.

Разказът "Дервишово семе" на Николай Хайтов носи особената виталност на противоречивия диалог между човек - време и родова общност.

Конфликтът се реализира заради сблъсъка на ценностните системи, а от друга страна е провокиран от противоречията между човек и време.

Живота на Алеко Константинов между 1863-1885. Роден е в заможно семейство. Баща му интелигентен човек, търговец, пътуващ често в чужбина. Разказвал много истории за българи, попаднали в чужбина, като от тези разкази Алеко по-късно използва само формата

Селото у Елин Пелин е пълнокръвен живот, всичко, което прави, мисли и чувства човек произтича от убеденост. Затова изборът е непоколебим, направен с вяра, с мотивация.

Анализ на литературна творба - образът на бунтуващия се човек, но подходът и интерпретацията са много по-различни. Противник на бунтовния юноша е самият Дявол.