Проблемен център на Йовковото творчество е извисената духовна природа на човека. Ето защо прекрасното е естетическа доминанта на неговите разкази.

Страстният човеколюбец Йовков е издал истините за човека и красотата, произведение, в което писателят показва как хората въпреки безумието и страданието остават човеци.

Вапцаровата поезия остава трайно обвързана с човека и неговата същност. В единствената му стихосбирка "Моторни песни" (1940) преобладават творбите, посветени изцяло на човешката личност.

Книгата на Алеко Константинов "Бай Ганьо"е оригинална и неповторима. В образа на бай Ганьо е описано всичко негативно, присъщо на българина, балканеца, на човека изобщо.

Средства, насочващи процесите на разбирането в текста на "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

Мечтите отличават човка от останалите живи същества. Мечтата е онзи необятен свят, в които човека се чувства силен,различен, незвисим и щастлив. Понесъл се на крилете на въображаемото, мчтания дух търси, открива, стреми се към идеал, красота, към хармония

"Песен за човека" на Никола Вапцаров е изградена като диспут между двама опоненти,където има различна аргументация с примери и разсъждения.

Анимализма има традиции в българската литература. Неговите корени се откриват още във фолклорните приказки за животни, в които се отразяват древните представи на човека за природата: анимизъм, антропоморфизъм и тотемизъм...

Домът в стихотворението "Вик" е видян в най-отблъскващия му и потискащ за човека образ ("... тази стая тясна, тъмна, ниска").

Гео Милев се вписва в едно проблемно поле на българската литература, което чертае модернистичното виждане за света и човека.