Иван Вазов е съвременник на историческите събития, превърнали България от робска земя в свободна, независима държава, мереща ръст с великите сили, успяваща да защити завоеванията на най-будните си синове в областта на културата, политиката, мирогледа...

Сред описанията на красиви природни и урбанистични картини най-впечатляващи са редовете посветени на Нюйорската улица Бродуей и Ниагарския водопад.

В "Тавански спомен" Валери Петров рисува пред нас един необичаен и доста приземен, почти битов облик на най-нежното чувство, което свързва сърцата на влюбените.

Върху четвърта част на разказа "Една българка" от Иван Вазов.

Алеко Константинов си е извоювал славата на най-големия хуморист и сатирик в българската литература.

Войната е една от най-често срещаните теми в българската литература.Ето защо и всепризнат писател като Йовков не може да отдели особено място за нея в творчеството си

Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията неголямо по обем творчество, но изключително богато по дълбочина и многообразие на душевните изживявания.

Знаменитият разказ на Йордан Йовков "По жицата" (1927 г.) е сред представителните текстове на неговото творчество и един от най-често интерпретираните в литературната критика.

Изследователите на творчеството на Димитър Талев основателно твърдят, че "Железният светилник" е най-значителната творба на писателя.

Сборникът "Сън за щастие" е най-лиричната и интимна изповед на Пенчо Славейков, вдъхновена от красотата на природата, от бляна за щастие и от идеала за хармония. Тя е осъществена в оригинална и модерна поетическа форма.