"Песен за човека" на Никола Вапцаров е изградена като диспут между двама опоненти,където има различна аргументация с примери и разсъждения.

Душевното страдание е най-изпепеляващата и самоунищожителна болка, която разяжда човека отвътре, променя погледа му към света, нещата и хората, изправяйки го пред дилемата да избира между доброто и злото при своята реакция към тях.

Елин Пелин създава сборника с разкази "Под манастирската лоза", за да разкаже вълнуващите истории за човека и живота, който изплуват от спомените на един Божии служител.

Страданието на човека е основна тема в творбата. Свобода, родина и борба са исторически идеали, вписващи се в битието на всеки народ. Доминира националната идея, духовният облик и уникалната историческа съдба ...

...в българската литературна история Кирил Христов оставя име и на тръбач на българския шовинизъм, независимо че в част от стиховете му се долавят и страданията на човека, изтръгнат насилствено от градивния си труд.

Пенчо Славейков се оформя като крупна фигура в българския духовен животна границата на двата века. Творчеството му е белязано със знака на европеизма и с пренасочване на художническия поглед от обществото към човека.

"Дервишово семе" е сред безспорните шедьоври на българския разказ. В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода.

Преди да се "роди" преобърнатата идея за човека, се ражда ироничният размисъл на Ивайло Петров в повестта "Преди да се родя".

Христо Смирненски е поет на тържетвеното звучене на стиха, на празничното усещане за взривна промяна на света. В стихотворението "Юноша" пътят от "Аз не зная" до "Аз ще знам" е търсене на истината за човека.

Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Водещо в нея е чувството за личностна, социална, национална и универсална обреченост.