Словосъчетанието "Зимни вечери" носи усещане за песимизъм и внушава на читателя драматизма, обхващащ цялото произведение. Зимата е последният сезон от годишните времена и символизира замирането на природата...

Разказите на Йордан Йовков носят една особена атмосфера на душевност и човешка топлота, на мъдрост и хармония с природата и света.

В своета творчество Йордан Радичков по особено поетичен начин интерпретира вечнита проблеми на битието като се вълнува от човешкото посегателство върху съвършената красота на природата.

Йордан Йовков има своето значително и самобитно място в националната ни литература. Утвърдил се като класик в изображението на българското село, писателят е от онези автори, които насочват вниманието си към глъбините на човешката душевност...

Именно пътеписът "До Чикаго и назад" ни кара да усетим тези чувства, да разберем живота на другия свят, да усетим полъха на красивото и необятното, олицетворяващо се в чудото на природата – Ниагарския водопад.

Голям поклонник на природата, Алеко отделя особено място на впечатленията си от срещата от Ниагарския водопад. Емоционален и чувствителен по природа , творецът – реалист създава пластично описание, което не губи своята естетическа и художествена стойност.

Хайтов опоетизира миналото, родната котловина, неговите герои са примитивни, деца на природата, това е човекът в неговото "естествено състояние".

Онова, до което Далчев достига, но не иска да види, не е ли абдикацията от езика и литературата, отричането от Библиотеката, която е в опозиция с природата, естеството, автентичността?

Според творбата природата е необятен и неизчерпаем източник на познание, примамлив и загадъчен свят, който трябва да се опазва внимателно, търпеливо и предпазливо.