Любовта е универсална човешка ценности като такава винаги е съществувала. Но с времето всичко се променя, променят се и действията на младите хора...

Любовта като изпитание на сърцето, като градивна сила в изграждането на личността стои в центъра на проблематиката разгледана в разказа „Дервишово семе” на Николай Хайтов..

Любовта, варварството и домът като основни битийни мотиви разкриват нагласата на човека да осмисли и типологизира огромното пространство на хаоса вътре и извън себе си.

В тази курсова работа се прави съпоставка между тъмната и светлата страна на любовта в лириката на Яворов.

В "Дервишово семе" се разкрива тежката орис на двама влюбени – Рамадан и Силвина, на които е писано да живеят заедно само с мисълта за едно прекрасно бъдеще и никога да не могат да се насладят на любовта си.

В мярката на времето човекът е подвластен на родовите традиции. Законът на рода и закона на сърцето не се спазват едновременно, а взаимно се противопоставят.

Разказът "Дервишово семе" поставя значими проблеми - за рода и правото на избор, за отмъщението и любовта, за егоизма и правото на щастие. В него е описана съдбовната любов, пламнала в сърцата на Рамадан и Силвина.

За обич и топлота копнее главната героиня Елисавета в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват. Животът на двамата съпрузи е монотонен и скучен.

Едно от най-големите постижение на съвременната българската литература-"Крадецът на праскови" е най-известната творба на Емилиян Станев.Писана в следвоенните години на страдание и смърт,тя разказва за събитията от Първата и Втората световна войн

Повестта е история на една лична драма, двойно рамкирана от картините на две войни.Като своеобразно мото, вплетено вътре в самото повествование, се откроява афористичното прозрение на автора: "няма нищо по-тягостно от повторението на миналото."