Димитър Иванов Бояджиев (18 май 1880 — 12 юли 1911) е български поет, един от първите майстори на елегията в българската литература, наред с Димчо Дебелянов.

Романът "Тютюн" на Димитър Димов е роман за повторяемоста цикличността на човешката история. На фона на повратни исторически промени авторът разказва драмата на човека, чрез съдбата на главните геори и тази на тютюноработниците в "Никотианa

Паралели между двата текста. Може би най-забележим сред тях е мотивът за отровата, който се реализира и в двата текста (морфинът в "Осъдени души", тютюнът в "Тютюн").

Димитър Димов е едно изключително явление в нашата литература. Високообхватният му талант може да се мери само с творчеството на великия Вазов и Йовков и гениалните Яворов и Смирненски.

Първата основна черта, обединяваща трите романа, е силният интерес и удивителната със своята изтънченост чувствителност към чужди културни светове, към непознати манталитети и нрави, картини и звукове.

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година.

В една епоха, пълна с драматизъм и напрежение, непрекъснато застават един срещу друг двата свята - тъмното, но уютно и устойчиво царство на Султана и новите семейни порядки, дошли още с другоселеца Стоян Глаушев.

"Тютюн" е роман за човешкото ни битие. Идейно-художественият му замисъл се свежда до тема от Стария Завет за грехопадение-обреченост, а наименованието му насочва към спецификата на социалната проблематика

В баладата "Хаджи Димитър" лирическият герой е не просто историческа личност, той е митологизиран от народа, олицетворявайки неуловимия закрилник, юнака, неподвластен на смъртта...

Конкретната тема е "Анализирайте описанието на осиновеното от Костов гръцко дете и тълкувайте скорошната му смърт в контекста на въпроса за античността", а разработката е изцяло моя.