Елин Пелин е роден на 18.VII.1877 година в с. Байлово, Софийска област. Звучният псевдоним почти напълно е заличил рожденото име на писателя Димитър Иванов Стоянов

Елин Пелин обича този свят – света на българското село. Той не опоетизира твърдоглавите, описва ги без идеализация с техните пороци.

Също като Елин Пелин и Йовков свързва изцяло литературната си дейност със съдбата на българското село, предимно в Добруджа.

Елин Пелин създава сборника с разкази "Под манастирската лоза", за да разкаже вълнуващите истории за човека и живота, който изплуват от спомените на един Божии служител.

Елин Пелин е автор, който издига националната ни характерология до универсални наблюдения над човешката душа, автор чиято истинска тема е преди всичко самия пъстър, многообразен и прогиворечив живот.

Майсторът на българкия разказ, белетристът, "битописецът" Елин Пелин е видян не просто като разказвач, а като поет, певец и художник. Още в началото на творческият му път социалният критицизъм е съставна част от мирогледа му.

В творчеството на Елин Пелин откриваме реализъм и дълбоко познаване на българската душевност.

Елин Пелин е псевдоним на Димитър Иванов Стоянов (8.07.1877, с. Байлово, Софийско - 3.12.1949, София).

В лицето на Елин Пелин българската литература има един от класиците на художествената проза и най-големия творец и реалист на българското село.

Набелязяни основни моменти в творчеството на Елин Пелин.