Поезията на Никола Вапцаров е създадена в драматично време. Тя винаги ще вълнува човека, защото изразява неговия стремеж към доброто, осмислянето на човешкото съществуване, хармонията в човешките взаимоотношения.

Проблемът за човешкото щастие е основен за повестта "Крадецът на праскови". Въпреки че Емилиян Станев ясно очертава контурите на драматични исторически събития, Първата и Втората световна война, повествователното действие има своя посока на худо

В поемата "Тавански спомен" Валери Петров насочва вниманието ни към привидно обикновените неща, случки и преживявания, концентриращи във същността си етичните максими, живеци на човешкото съществувание и многобройни превратности.

Творчеството на големия наш писател хуманист Йордан Йовков няма да загуби никога своята актуалност, защото то винаги ще поражда у читателя дълбоки и тревожни размисли за човека и смисъла на неговия живот, за човешкото щастие и участта на народа.

В тази творба можем да видим типичното за Елин Пелин извисяване на селяните над по-богатите и облагодетелствани хора...

В своета творчество Йордан Радичков по особено поетичен начин интерпретира вечнита проблеми на битието като се вълнува от човешкото посегателство върху съвършената красота на природата.

Въпреки че бива откъснат от нормалния живот и бива обременен от тежестта на войната и страхът за живота си, лирическият герой съумява да намери човешкото в "мощната бран"...

Подобно на Смирненски, и Вапцаров претворява страданието на бедните и онеправданите с най-дълбоко съчувствие към техния живот.

"Тютюн" е роман за човешкото ни битие. Идейно-художественият му замисъл се свежда до тема от Стария Завет за грехопадение-обреченост, а наименованието му насочва към спецификата на социалната проблематика

Всеобхватните разнолики измерения на всемирното страдание са тематизиран естетически приоритет в поезията на П. Яворов. Човешкото съществуване е изначално белязано от драматизъм, от жестоки сблъсъци, от дебнещи беди и нещастия...