П.К.Яворов е личност с изострена емоционалност и подчертана душевна чувствителност,богато въображение и склонност към психологическо самовглъбяване.

Атанас Далчев заявява своето присъствие в националната ни литература през 20-те години на миналия век - време на модернистични търсения, изразяващи се в дистанцирането от символизма и завръщането на словото към изначалната му сетивност и първичност...

Николай Хайтов в разказа "Дервишово семе" и Ивайло Петров в повестта "Преди да се родя и след това" представят свой модел на "обръщане" към отминалото време. В него те преоткриват човешката същност...

Разказите на Йордан Йовков са непресъхващ извор на мъдрост и светлина....

В мярката на времето човекът е подвластен на родовите традиции. Законът на рода и закона на сърцето не се спазват едновременно, а взаимно се противопоставят.

Повестта на Ивайло Петров излиза от печат през 1968г. Това е първото и последното издание на тази книга, но това съвсем не намалява стойността на повестта и интереса на читателите към нея.

Върху четвърта част на разказа "Една българка" от Иван Вазов.

Пенчо Славейков се оформя като крупна фигура в българския духовен животна границата на двата века. Творчеството му е белязано със знака на европеизма и с пренасочване на художническия поглед от обществото към човека.

Относно "До Чикаго и назад" от Алеко Константинов.......

Дискурсът на Далчевата къща създава своя митология на предметите. Чрез тях се градят значения за изобилието и "нищетата" в самото гледане към света...