Творчеството на големия наш писател хуманист Йордан Йовков няма да загуби никога своята актуалност, защото то винаги ще поражда у читателя дълбоки и тревожни размисли за човека и смисъла на неговия живот, за човешкото щастие и участта на народа.

В разказа си "Дамата с рентгеновите очи" Светослав Минков показва колко много може да даде една илюзия на човека, но и каква висока цена той би могъл да плати за нея. Дамите, които седят в чакалнята на "Козметикум Амулет"...

Любовта, варварството и домът като основни битийни мотиви разкриват нагласата на човека да осмисли и типологизира огромното пространство на хаоса вътре и извън себе си. Те са начин последният да се преозначи като космос

Настоящето в лириката на Вапцаров е негативно маркирано и отречено като възможност за пълноценно съществуване и духовна изява на човека. Светът "тук" и "сега" е суров и жесток, смазващ и умъртвяващ.

Проблемен център на Йовковото творчество е извисената духовна природа на човека. Ето защо прекрасното е естетическа доминанта на неговите разкази.

Страстният човеколюбец Йовков е издал истините за човека и красотата, произведение, в което писателят показва как хората въпреки безумието и страданието остават човеци.

Подобно на Смирненски, и Вапцаров претворява страданието на бедните и онеправданите с най-дълбоко съчувствие към техния живот.

Вапцаровата поезия остава трайно обвързана с човека и неговата същност. В единствената му стихосбирка "Моторни песни" (1940) преобладават творбите, посветени изцяло на човешката личност.

Жанровата специфика на "Зимни вечери" – едновременно цикъл и поема, защото се състои от седем лирически къса, всеки съществуващ самостоятелно. Поетът Смирненски отличава стематично единство и присъствие на един лирически герой. ...

Средства, насочващи процесите на разбирането в текста на "Песен за човека" от Никола Вапцаров.