Епохата на 30-те и началото на 40-те години на миналия век, в която Никола Вапцаров се утвърждава като поет, сама налага проблемите.

Подобно на Смирненски, и Вапцаров претворява страданието на бедните и онеправданите с най-дълбоко съчувствие към техния живот.

Екзистенциалният избор на Вапцаров неминуемо дава отражение и върху неговата поезия, която се характеризира с простота на изказа, диалогичност, непатетичност.

План-конспект върху посочената тема.........................

Интерпретационни размисли върху мотиви от цикъла "Децата на града"...

Творчеството на Никола Вапцаров можем да определим като поезия на развиващото се човешко съзнание. Темата за човека е основна в поезията му. Той гледа към човека и неговото място сред другите, в обществото, в света и историята.

Йордан Йовков е писател художник на българското село. Преминал през националните изпитания в началото на нашия век, той прониква в духовния свят на българина и пресъздава красотата и благородството на душата му.

"Песен за човека" на Никола Вапцаров е изградена като диспут между двама опоненти,където има различна аргументация с примери и разсъждения.

Темата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за вярата,че човекът може да промени не само себе си, но и самия живот.