В началото на разказа авторът въвежда част от образите, сред които е леля Станка.Читателят узнава, че тя има “някаква далечна роднина, гражданка” от София с тайнственото и странно име Дъмша.

Засегната е темата за приказния свят, въздействието и върху героите, техните отношения към света.

Чрез похвата представяне на един герой през погледа на друг авторът едновременно дава представа и за леля Дъмша, и за леля Станка.

Героите на разказа са добросърдецни, съвсем обикновени, дружелюбни, с чисти помисли, с отворени очи за доброто и красивото, способни да даряват радост и любов.

Тази творба продължава традицията на сагата в българската литература, започнала от Елин-Пелиновата повест "Гераците" като проследява съдбата на няколко поколения от рода на Глаушеви....

Искра Панова (литературовед) пише: "Когато четеш Елин- Пелинов или Вазов разказ, иде ти да кажеш: "Виж какво става, какво се случва с хората"; при Йовковия– "Виж какви били хората".