С появата на сборника разкази "Дамата с рентгеновите очи" (1934) в българската литература Светослав Минков фиксира многопластовостта на културната и на духовната аморфност, която съществува в общественото пространство в годините...

Николай Хайтов е име в българската литература, което е оставило след себе си произведения, които показват българската действителност такава, каквато е.

В българската литература властта, олицетворявана предимно от държавата, е подчертано антипатична и отношението към нея варира в различна степен на враждебност.

В образната система на българската литература, градът заема утвърдено място. В творчеството на Димчо Дебелянов, Христо Смирненски и Атанас Далчев образът на градът е широко застъпен, той е видян, почувстван и осмислен...

Антон Страшимиров нарича Христо Смирненски "слънчевото дете" на българската поезия. Ненавършил 25 години, младият поет умира , но след него остава ярка диря в националната ни литература.

Творческа история - над книгата Славейков работи от началото на 90-те години до 1907, когато излиза от печат сборникът.

Методически анализ на урок по литература от 9-ти клас; тема: Гледните точки за човека в "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

Най – яркият и най – последователният критически реалист през 90-те години на миналия век е Алеко Константинов. С реализма и демократичното чувство в своето творчество той създава трайни традиции в нашата литература.

Анимализма има традиции в българската литература. Неговите корени се откриват още във фолклорните приказки за животни, в които се отразяват древните представи на човека за природата: анимизъм, антропоморфизъм и тотемизъм...

Съпоставки между Смирненски, Гео Милев, Фурнаджиев, Разцветников.