Знаците на смъртта пронизват битието на Йовковите герои и моделират света на човека с кодове от дълбинните структури на митологията.

Пълните с човечност и топлота творби на Йовков са своеобразна бяла лястовица в развитието на българската литература от първите десетилетия на века.

Най-важният проблем в новата история на човечеството е проблемът за Христос, за неговата Голгота, за философията и морала на учението му. „Християнството е в основата и на българската духовност, на българското културно съзнание.

Йордан Йовков е всепризнат български писател, чийто творби описват душевната същност на хората. Изумително е как в кратък текст той съумява да разкрие толкова много общочовешки истини...

При работата си над "Старопланински легенди" Йовков се обръща към различни хора с искания да му запишат определена народна песен, откъслек от стар ръкопис, надпис на чешма, отколешна случка, поверие, легенда

Елин Пелин и Йордан Йовков са автори, които "отсяват" символите на вечното.

Още първият абзац на "Гераците" е активно въвеждащ в смисъла на повествованието и дава отговор на въпрос, който читателят още не е успял да зададе: Кой е Йордан Герака? Един от многото, той става "първи човек" сред съселяните си.

Родното място но човека Йордан Йовков е Жеравна, а родното място на писателя Йордан Йовков е Добруджа- по-голямата част от неговата биография е свързана завинаги с тази древна българска земя.

Целият живот на Йовков е белязан със знака на зрелостта на човека в отношението му към света

Йордан Йовков твърди, че в основата на всичко, което е създал, стои негово действително преживяване. Каква ли болка е изпитал писателят, когато прочита във вестникарските хроники за появилата се бяла лястовица в Казанлъшко.