Героите в разказа са задължени да следват и спазват родовите ценности и традиции, но изведнъж се намесват и тези на любовта.

Сигурно е, че откакто съществува, човекът винаги се е сблъсквал със загадката на живота- истинската любов. И докато ни има на този свят, все ще се изправяме изумени и стъписани пред нея.

Наблюдения над разказа "Дервишово семе" от Николай Хайтов и повестта "Преди да се родя" от Ивайло Петров.

Хайтов опоетизира миналото, родната котловина, неговите герои са примитивни, деца на природата, това е човекът в неговото "естествено състояние".

Възелът, завързан в началото на разказа, се заплита все повече от случката с отвеждането на младата невеста от братята й и размяната на Силвина за два пръча на Руфат.

Николай Хайтов е име в българската литература, което е оставило след себе си произведения, които показват българската действителност такава, каквато е.

Разказът на Николай Хайтов "Дервишово семе" е написан в аз-форма. Изповедта веднага приковава вниманието на читателя. В произведението липсва "равното време". Няма предисловия. Още първите думи от текста въвеждат към "авантюрното

Любовта като изпитание на сърцето, като градивна сила в изграждането на личността стои в центъра на проблематиката разгледана в разказа „Дервишово семе” на Николай Хайтов..

Основният конфликт на времето, в което Хайтов твори и оттам и на разказа е конфликтът между родовите повели и позивът на сърцето.