Малцина български поети така справедливо заслужават да бъдат наречени новатори както Христо Смирненски. В същото време едва ли новаторството на друг наш поет съдържа все още толкова много неизяснени страни

"Приказка за Стълбата" е измежду най-интересните прозаически произведения на Христо Смирненски. Доказателство за това са и многобройните и сценични интерпретации.

Никола Вапцаров, както Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев, носи в живота и поезията си кръста на преломно историческо време – 30-те и началото на 40-те години на ХХ век, навечерието и самата Втора световна война.

Преминал през различни влияния и пристрастия, Христо Смирненски написва цикъла "Зимни вечери" в края на творческия си път. Изборът не е случаен.

Христо Смирненски навлезе в нашата литература и остави трайна диря в нея с голямата човешка болка от социалната трагедия на онеправданите трудови хора

Антон Страшимиров нарича Христо Смирненски "слънчевото дете" на българската поезия. Ненавършил 25 години, младият поет умира , но след него остава ярка диря в националната ни литература.

Христо Смирненски и избрани творби от неговата поезия. Разработки на част от неговите произведения.

Това е тема ЗА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ-НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ БЪДЕ ПОЛЕЗНА-УСПЕХ!!!...

В творбата "Зимни вечери" поетът Христо Смирненски влага последни сили от творческия си живот,за да сподели със свойте читатели за страданието в предградието. Произведението е писано през зимата на 1922-23 година.

В своето произведение "Зимни вечери" Христо Смирненски представя по изключителен начин страданието на онеправданите хора.