Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Водещо в нея е чувството за личностна, социална, национална и универсална обреченост.

Никола Вапцаров, както Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев, носи в живота и поезията си кръста на преломно историческо време – 30-те и началото на 40-те години на ХХ век, навечерието и самата Втора световна война.

Кратка и пълна тема по "Измеренията на злото в човешката и социалната съдба в Градушка"

Изтощен от труда, той се завръща в дома си за кратък отдих. Но няма спасение от бедите, няма почивка за изстрадалата му душа. Върху главата му се е струпала друга, социална напаст..