В творчеството на Яворов от първото десетилетие на 20 век любовта попада в един двуполюсен, антиномичен режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговия поетичен дискурс.
След като със своето заглавие то насочва читателя към конкретната, обществено злободневна трагедия на малкия и героичен народ, в по-нататъшния си развой то вече нито един път не използува определението "арменци"...
Яворов е социален поет. В неговото поетично творчесто намират място редица социални проблеми най-вече от живота в българското село. Човешкият свят през погледа на твореца е често трагичен, натоварен от проблемите на битието, люшкан от ураганите на времето
Пейо Яворов създава дълбока драматична поезия, която разкрива трагичния сблъсък на един устремен към хармония и спокойствие дух и невъзможността неговият порив да се случи в подвластния на битийното свят.
Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика. Първите творби на поета безспорно разкриват социалната и обективна визия, но същевременно проблематизират реализма и субективизират външния свят.
"Градушка"- едно от най-хубавите стихотворения на българската литература е ражда 1900г., бива и днес прочитано със същия интерес и вълнение, както и тогава.